Всичко, което не си приел, се повтаря непрекъснато в живота ти ♥ Лиз БУРБО
(The Outcast, 1851, by Victorian artist Richard Redgrave)
Късане на връзките
Под „ връзки “ имам поради невидимите връзки, които са формирани още от твоето раждане. Става въпрос за неприятни усеща, надълбоко скрити в теб. Тези връзки са основани с помощта на твоите реакции към някой, който е бил престиж в твоя живот: татко, майка, по-голям брат, по-голяма сестра, баба, дядо, чичо, вуйна, гледачки, съседи, учители и други Най-малкото нещо, което си отказал да приемеш в държанието им, ражда невидима връзка с всеки един от тях. Кой съгласно теб е имал мощно наличие в живота ти от раждането до седмата ти година и кой е работил като родител? Този човек сигурно е имал огромно въздействие в живота ти.
От раждането до седем години детският инстинкт е по-силен от интуицията. Детето не разсъждава. Приема нещата такива, каквито са му били показани. При все това то взема някои решения, по-голямата част от които са несъзнателни. Първото решение в твоя живот е било да избереш родителите си. Когато си ги избрал, ти си се съгласил да ги приемеш като модел, с цел да се научиш да обичаш, както и да ги приемеш такива, каквито са. Впрочем, още от раждането ти с удоволствие би трансформирал някои черти от характера им, защото една част от метода им на живот не ти харесва и предизвика у теб реакция. Всяко неприето държание е образувало връзка. Тази невидима и вездесъща връзка сред нас поражда вътрешно неспокойствие. Тази връзка съществува, с цел да ти даде знак, че ти си станал тъкмо това, което не си харесвал у родителите си. Ето какво е трябвало да научиш от тях. Те са в живота ти, с цел да ти оказват помощ да видиш коя част от себе си към момента не приемаш.
Тази невидима връзка ще съществува постоянно сред теб и твоите родители. Вързани по този метод, вие постоянно ще бъдете подвластни на компликацията да изразите същинската си обич. Всяко държание, което ти не приемаш, основава връзка и това непрекъснато се повтаря в живота. Нека предположим, че татко ти е бил затворен човек, който не е изразявал в никакъв случай възприятията си, странял е и е предпочитал да не приказва с никого. Почти не сте си говорили и той в никакъв случай не е съумял да покаже любовта си към теб. Ти не си приемал това държание и си бил фрустриран. Погледни се в този момент. Вгледай се добре в живота си. Открит ли си с хората? Казваш ли тъкмо това, което мислиш, когато приказваш? Или казваш това, което останалите желаят да чуят? Виждаш ли, станал си тъкмо като татко си! Пълно негово копие, ще кажат някои, даже и събитията да са разнообразни.
Ако си отказвал да приемеш властта на татко си, в този момент си я придобил. Занапред тя ще е част от твоя темперамент. Може би ще я изразяваш по друг метод, само че я има.
Не си приемал да се подчиняваш на единия или на другия от твоите родители? Замисли се по какъв начин се държиш в живота. Правиш ли нещо по желание или тъй като си задължен?
Давал ли си си сметка какъв брой доста сила влагаш, с цел да живееш назад на същинския си темперамент? Всичко, което успяваш да направиш, е да реагираш на това, което не си приел. В този случай връзката доста по-трудно може да се скъса, защото би трябвало да я осъзнаеш, преди да можеш да я управляваш. Когато действаш по този начин, ти вървиш против великия закон на любовта. Докато се опитваш умишлено или не да бъдеш някой различен, с цел да избегнеш приликата с хората, които са ти повлияли, ти в никакъв случай няма да постигнеш вътрешен мир. Твоите персонални цели ще са единствено куп неразбираеми планове, а наличието ти на Земята - блуждаене.
Замисли се, че всичко, което не си приел, се повтаря непрестанно в живота ти. Ето за какво ти предизвикваш наличието на хора (членове на фамилията, сътрудник, дете, началник, другари, комшия и т.н.), които те нервират непрекъснато със своите дейности или държание. В последна сметка постоянно ги привличаш. Те се появяват в живота ти, с цел да насочат вниманието ти върху това, което не си приел от твоите родители и което затова не си приел в себе си. И това ще се повтаря, до момента в който ти не схванеш, че някъде съществува връзка, която не е скъсана. Спомни си, че привличаш всичко, което ти се случва, че срещаш всички хора, с цел да ти оказват помощ да осъзнаеш какво приемаш и какво не от себе си.
Ако направиш равносметка за всичко, което си желал да промениш у своите родители, в случай че си спомниш дрязгите и упреците, които са те карали да изпитваш завист и даже ненавист, ще схванеш, че през годините връзката ти с тях е станала доста мощна. Когато откриеш любовта във всеки жест, във всяка дума, ти лека-полека ще късаш тази връзка до деня, в който ще преливаш от обич към тях. За да успееш, ти би трябвало преди всичко да приемеш средствата, употребявани от твоите родители, даже и да не си склонен с техните дейности и държание. Ще погледнеш на тях по различен метод - с очите на любовта - и ще схванеш какъв брой доста са те обичали и доколко не са се обичали те самите, неспособни да се видят посредством теб.
Впрочем, ти би трябвало да се научиш да обичаш макар безразличието, макар насилието, макар свръхпротекцията и макар несправедливостта, измяната и отхвърлянето. Ако през младостта ти си се чувствал отритнат, в случай че си вярвал, че хората с удоволствие биха се лишили от наличието ти, че не те одобряват подобен, какъвто си, даже че не те обичат, тогава ти ще бъдеш отхвърлян през целия ти живот. Ето за какво би трябвало да прекъснеш всички връзки, с цел да можеш да се развиваш. Всяка неприятна мисъл, която криеш в себе си към хората, които са те наранили или повлияли по някакъв метод, се трансформира във връзка, чийто заложник си ти. Това е една от вероятните аргументи за неудовлетворението, което чувстваш вътрешно. Сега към този момент знаеш, че има и нещо друго неизмеримо отвън това, което преживяваш сега с тези хора. Не смяташ ли, че като се освободиш, ще позволиш на сърцето ти да се отвори и на душата ти да израсне?
За да скъсаш тази връзка, надалеч не е належащо единствено и само да схванеш родителя. Достатъчно е да изживееш възприятието на обич, което този човек е изпитвал към теб в оня миг и което се е изразявало в нереалистични упования. Това възприятие се крие вътре в теб, а не в главата ти. Остави това размишление встрани и послушай сърцето си. Трябва да схванеш следното: „ Техният живот не е бил елементарен. Семейството им е било многочислено, били са небогати. Преживявали са мъчно. “ Хората обичат да употребяват главата си, тъй като това ги успокоява дотолкоз, че не помнят сърцето. Когато приемеш в действителност, че твоите родители са те обичали (дори и единствено с разсъдъка си), ти ще изпиташ съчувствие и мощен ентусиазъм на обич към тях.
Каквато и да е обстановката, постоянно е допустимо да откриеш, че в дъното на душата си твоите родители са те обичали. Според великите естествени закони не е допустимо родителите да не обичат децата си, както е невероятно децата да не обичат родителите си. Тази обич е доста значима за всеки. Големият проблем е, че множеството хора не знаят по какъв начин да я изразят. Има хора, които настояват даже че ненавиждат родителите си или че те са им безразлични. Всъщност страданието им е достигнало доста висока степен. Спомни си, че омразата е синоним на отчаяние от любовта.
Единственият метод да скъсаме с всяка връзка, каквато и да е тя, с цел да се освободим от неприятните мисли и нашата ненавист, е същинската ПРОШКА. Можем да извиним единствено в случай, че преди този момент сме признали нашата отговорност.
Да признаеш (поемеш) своята отговорност, значи да приемеш, че всичко, което се случва в живота ти, е твое дело - плод на твоя вътрешен БОГ, който основава обстановки, с помощта на които да осъзнаеш разнообразни свои страни, които към момента не си приел. Колкото по-голямо е страданието, толкоз по-силен сигнал е това, че душата ти страда и че в действителност е неотложно да погледнеш тази своя страна, с цел да я приемеш.
Напомням ти, че същинската обич се демонстрира, когато човек одобри някакво държание, даже и да не е склонен. Само по този начин можем да успеем да обичаме себе си и другите такива, каквито са. Това значи да си дадеш правото да бъдеш човек, само че също по този начин да дадеш това право и на другите. Ето по какъв метод ти ще можеш да приемеш, че си бил това, което си осъждал у другите.
Поемането на твоята част от отговорността ще ти помогне да усетиш състрадание към другия и по този метод да се помирите. Постепенно ще осъзнаеш, че индивидът, който си съдил, е осъждал теб за същото нещо даже и ти да не разбираш, че си му навредил.
Приеми, че си имал право да си ядосан на този човек, защото това е естествена човешка реакция за този, който изпитва страдалчество. Последният стадий се състои в това да се приемеш, както и да приемеш, че твоето държание е провокирало страдалчество у някой различен. Това е същинската амнистия.
От: „ Слушай своето тяло. Твоя максимален другар на земята ”, Лиз Бурбо, изд. ЛИК
Картина: The Outcast, 1851, by Victorian artist Richard Redgrave
